„Ноев ковчег“, Йордан Радичков – Литературно упражнение
- Представени са 8 израза. Един от тях е от „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков. Препишете този израз.
- Посочете произведенията (съответно и авторите), от които са останалите изрази.
- Напишете теза за есе на тема ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД АПОСТОЛА
- Разсъждавайте по темата: Историческите факти и различните картини в човешкото съзнание. Направете съпоставка между израза от „Ноев ковчег“ и един от останалите изрази.
Изрази:
- Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
2. Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии
3. селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
4. Нищо че натам ги е тласкал дивият интерес! Нищо че са топели снега на огньовете и са се мъчили като грешни дяволи да изтръгнат меджидиетата на Апостола…
5. Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
6. Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път…
7. Една дълга върволица от предтечи – сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий – един калугер, и се заключваше с Левски – един дякон – два светци, – беше засеяла и наторила вече нивата и първият беше я благословил от височината на Атон, последният – от височината на бесилото.
- „Често си мисля, че би било по-добре Ной и неговият екипаж да закъснеят за своя ковчег.
Отговори:
- Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. („Обесването на Васил Левски“, Ботев)
2. Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии („История“, Никола Вапцаров)
3. селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.(„Левски“, Вазов)
4. Нищо че натам ги е тласкал дивият интерес! Нищо че са топели снега на огньовете и са се мъчили като грешни дяволи да изтръгнат меджидиетата на Апостола… („Ноев ковчег“, Йордан Радичков)
5. Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ? („Обесването на Васил Левски“, Ботев)
6. Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път… („Пиянството на един народ“ от „Под игото“, Иван Вазов)
7. Една дълга върволица от предтечи – сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий – един калугер, и се заключваше с Левски – един дякон – два светци, – беше засеяла и наторила вече нивата и първият беше я благословил от височината на Атон, последният – от височината на бесилото. („Пиянството на един народ“ от „Под игото“, Иван Вазов)
- „Често си мисля, че би било по-добре Ной и неговият екипаж да закъснеят за своя ковчег.
Марк Твен, американски писател, журналист и общественик 1835 – 1910
