Балкански синдом – Станислав Стратиев – Кратко резюме на съдържанието
Комедията започва със зимна сцена, виелица, вой на вълци и двама актьори. Една жена от публиката в тетъра се оплаква, че крадец й е взел чантата. Идва директорът на театъра. Пита крадеца защо е вземал чантата. Човекът отговаря, че краде, защото иска да излезе на сцената и да говори със своите съвременници и с публиката. Думата се дава на крадеца и той споделя, че е човек, който иска да направи нещо, което е забранено от закона, за да може да гледа децата си в очите. Говори с ватмана, минава на червен сфетофар, защото е забранено. Разказва за своето ежедневие. Живее само от заплатата си, не взема подкупи, около него има вакуум, защото не е лежал в затвора. Не се напива, няма две коли в гаража, не чупи стъкла. Затова в квартала всички го избягват. Чуди се как да възпитава децата си. Крадецът моли за съвет съвременниците, публиката в театъра.
Директорът многократно заявява, че се намират на сцена, не дава консултации и съвети. Следва телефонно обаждане от министъра и директорът дава думата на човек, който не иска да емигрира, защото само тук може да получава заплата 200 лева и да плаща 300 за ток и парно, само тук може да му оберат къщата посред бял ден и никой да не може да му помогне, само тук полицията пази престъпниците, само тук, по нашето Черноморие, тухлите са повече от пясъка. Драугаде хората живеят, а ние оцеляваме. Жена му и децата му искат да емигрират, но той не иска, защото му е интересно да оцелява. За него оцеляването се е превърнало в начин на живот. Накрая човекът заявява на директора, че всъщност не познава министъра на културата.
На сцената поставя проблема си една жена, която обича да ходи на театър, защото сцената е пълна с красиви хора, страсти, любов и принципи. През деня тя търси всичко това из улиците на града, но не може да ги открие. Тя пита защо не може да ги намери, щом като изкуството е отражение на живота.
Директорът дава думата на актьорите на сцената. Зима е – виелица, преспи. Чува се как вият вълци. Двама актьори разговарят. Единият иска огънче от другия, за да запали цигарата си. Думата взема човек от публиката. Той смята, че това, което вижда на сцената, не е изкуство. Казва, че е от Бели Искър и там такива работи няма. В Бели Искър вълци няма. Единият актьор вика директора. Жената от публиката, която обича да ходи на театър, обяснява на човека от Бели Искър, че всичко, което вижда на сцената е подтекст, че вълците са символ. Човекът не е съгласен с нея и напуска театъра.
Директорът отново обявява начало на постановката. Зимна обстановка. Влизат музиканти, певица и бати Дечо от Павликени, който е пийнал, държи бъклица и обяснява, че са закъснели, защото в София задръстванията са големи. Директорът пита бати Дечо кой е той. Човекът се представя като Кумът, Караатанасов, кум на булката от Павликени, която ще се жени тук. Директорът казва на Караатанасов, че вероятно е сбъркал адреса, отсреща е ресторантът. Кумът отговаря, че вече е бил в ресторанта, а там имало само 5 души, а тук вижда към 200 души. Директорът обяснява, че тук е театър и не може да има сватба. Според Кума, директорът мисли така, защото не познава сватанака и го съветва да пита когото иска дали тук ще е сватбата на Цонка. Директорът се ядосва, че вече няколко пъти на сцената започва представление и се прекъсва. Сцената ще остане празна и хората ще си тръгнат. Кумът представя оркестъра от Павликени на сцената. Балканска музика и песни. На сцената излиза бай Цочо, бащата на булката, носи царска корона и обяснява, че всеки се натиска за короната, той я взел, за да има мир. Идва младо момче от рода на булката, което се смята за един от духовните водачи на нацията и се чуди какво прави с тези пишман бизнесмени, кокошкари като Йовчо, който има 200 000 пилета и взема 30 000 на седмица от яйца. Бащата на булката взема сноп пръчки. Дава една пръчка на момчето, казва му да я счупи. Друг човек от рода(Йовчо) също чупи една пръчка. После им дава целия сноп, а те признават, че не могат да го счупят. Бащата на булката обяснява, че не могат да счупят целия сноп, защото пръчките са единни, както всички в рода трябва да бъдат единни, защото иначе ще бъдат счупени един по един. Спорещите, духовният водач на нацията и кокошкарят се целуват и помиряват. Младото момче разказва, че иска да обиколи земното кълбо, за да покаже величието на човешкия дух, но не може, защото всеки ден е на работа и има малка отпуска. Няма как да остави децата си гладни заради величието на човешкия дух.
Жена от публиката взема думата и пита директора това ли ще гледат през цялото време. Не иска да гледа балканщини. Жената предлага на директора да изхвърли сватбарите, за да продължи спектакъла. Директорът й обяснява, че ситуацията е сложна, а кумът влиза в спор с жената. Тя определя случващото се като простотия и кич и въпреки молбите на директора да не си тръгва, напуска театъра.
Чуват се гърмежи и на сцената излиза булката, след нея Жоро, който държи пушка. Булката моли Жоро да не стреля и му припомня как я е целунал за първи път, казва му, че още го обича. После припада. Жоро бяга. Кумът вика баба Кера. Кумът обяснява на баба Кера, че старото й либе Георги щял да я застреля и тя е припаднала. Баба Кера е от страната на булката, бае против уроки, гледа на кафе и е малко глуха. Баба Кера констатира, че булката е припаднала от уплах и поръчва да донесат въглен и две боробонки от коза. Започва разговор между директора на театъра и баба Кера. Той я пита какво носи на гърба си, овца ли е. Тя отговаря, че не е овца, а е подкуп за университета. Внучката й учи там. На гърба й е последната овца. Първата я дала още в 3 клас. Кумът носи въглена и боробонките от коза, баба Кера ги дава на булката да ги помирише и тя се свестява.
Булката моли кума, бате Дечо, да развали сватбата. Баба Кера обяснява, че не са били боробонки, а бонбонки и булката си спомнила сладкото на Гошо. Булката казва, че иска Георги и излиза.
На сцената остават баба Кера и директорът. Той я моли да му гледа на кафе или все едно на какво. Баба Кера отговаря, че не е все едно на какво, разликата е 7 долара и 15 цента. Казва му, че приема и в евро. Материалите й – боб, кафе, са скъпи. Директорът й предлага той да й гледа на ръка. Баба Кера се сеща, че професорът чака овцата и напуска сцената.
Кумът излиза на сцената със странно изглеждащ млад човек. Пита директора дали е от артистите в театъра, защото не е от страната на булката, но не е и от страната на младоженеца. Яде, пие, а не знаят кой е. Освен това има едно око повече то свети. Кумът казва, че в Павликени няма хора с три очи, директорът също смята, че артистите в театъра не са с три очи. Кумът пита човека откъде е, а той отговаря, че е от Ипсилон Бета 17 – третият пръстен на Сатурн. Директорът решава, че това е младежки комплекс, а кумът го пита тук на хотел ли е. Младежът казва, че е от звезда Алфа, а кумът го пита там нямат ли ракия, че идва тук да пие от нашата. Директорът стига до извода, че това е извънземно от Сатурн. Предполага, че е дошло да установи контакт. Кумът предлага, като иска да установи контакт, да почерпи нещо. Директорът пита извънземния от колко време е на нашата планета. Отговорът е 2 парапериода, което се равнява на 27 квантови синуса. Следва въпроса къде са кацнали и извънземният отговаря, че са кацнали на 2 километра от Павликени. Извънземният разказва, че проучва нашата цивилизация, проучвал е 4 галактики, но за първи път нищо не може да разбере. Пита директора и кума дали разбират обществено-икономическия строй, в който се намират. Бил е тук преди 25 години, когато се е строял социализмът. Сега се върнал и заварил вместо принципа „който не работи, не трябва да яде“ – „който не краде, не трябва да яде“. Извънземният заварва родовете, които са строили социализма, сега да строят капитализма и стига до извода, че това ще да е някакъв нов вид родово-общинен строй. Кумът му казва, че не разбира елементарни работи. Извънземният се съгласява и обяснява, че затова пие. Кумът отново пита извънземния какво прави на сватбата. Извънземният признава неочаквано, че е влюбен в Цонка – булката. Затова получава сигнали от Ипсилон. Искал е Цонка от баща й, но той не му я дал, защото не иска внуци с три очи. Не иска да я краде, в неговата цивилизация кражбата е непозната, искал е само да я фотосинтезира за последен път. Кумът му обяснява, че кражбата им е непозната, защото не са доразвили достатъчно. После предлага да го запознае с момиче от Павликени и тръгват.
На сцената директорът остава сам. Чуди се да започне ли пак представлението. Получава телефонно обаждане от Ипсилон. Влиза Цонка, която се жени и разговаря с извънземните. Разсъждава за любовта. Говори с чичо Йовчо, който гледа пилета и е решил да се промени. Младежът, който се смята за духовен водач, обещава да обиколи земята. Караатанасов им казва, че голям контакт се е осъществил.
На сцената отново излизат музикантите, булката и младоженецът. Младоженецът се чуди защо са в тетъра и се извинява на всички. Искал е да са в операта. Сватбарите тръгват за операта.
Директорът е сам на сцената и обяснява на зрителите, че се е получила балканска работа. Влиза младоженъцът, кани директора на сватбата и той тръгва с него.
На сцената са двамата актьори, които се питат дали да почнат, или да свършат представлението.
