Плейлист с над 30 клипа, свързани с Йордан Йовков: След Вазов и Елин Пелин българският разказ достига третия си голям връх. Литературните изследвачи /Св. Игов „Кратка история на българската литература”/ отреждат на Йовков място до „такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, О, Хенри, Хемингуей/.” Писателят е роден в Жеравна. Работи като учител в…
Първите белетристични прояви на българските възрожденски творци са свързани с мемоарно-биографичната литература и в тях откриваме описание на конкретни женски образи. Целта на повечето мемоарни творби е познавателна, присъстват сведения, свързани с етнографията, фолклора, бита. С тази проза се изработва творческия метод на възрожденските автори, изгражда се реалистичния стил на нашето изкуство. Първата автобиография е…
В “История славянобългарская” Паисий реализира посоките на национално-ангажиращото се българско съзнание и създава творба със силен патриотичен патос. Идеята за национално осъзнаване е водеща в произведението на Паисий. Национално-освободителните и национално-възпитателните задачи, които са осъществени в творбата, са програма за национално пробуждане и развитие. Около 70 листа е обемът на произведението, но в този обем…
“История славянобългарска” на Паисий Хилендарски съдържа единадесет части, първите две са предисловия, в които се изяснава ползата от историята, в следващите части се проследяват най-важните събития от българската и сръбската история, изреждат се в хронологическа последователност имената на българските крале и царе, по-подробно се разказва за тринадесет владетели, които с делата си са прославили България,…
Първата българска история започва с увод за ползата от историята, който е зает от труда на Цезар Бароний, римски кардинал и историограф. Едва след този увод е заглавието, което е дълго и обяснително: “История славянобългарска о народе и о светих българских и о всех деяния и бития болгарская…” Във втория предговор, който следва заглавието, авторът…
Търновската книжовна школа е “Вторият златен век” на българския книжовен език. Мястото й се определя като “началото на един неколковековен етап от развоя не само на българския книжовен език, но и на книжовните езици на руси, сърби и румъни”./1/ През последните десетилетия интересът към Търновската книжовна школа се оживява, което е видно от изследванията на…
Предположението, че “За буквите” е произнесена на всенародния събор през 893г., когато България приема за официална славянската писменост, е основано на вече осъзнатото по това време право на славяните да имат своя писменост и култура. Родолюбието на автора го е накарало да потърси не само фактите и аргументите, с които да защити това право, но…
Проповедта на планината откриваме в две от евангелиятата – на Матей и Лука. Според евангелието от Матей, проповедта е направена от Иисус на хълм, докато според евангелието от Лука, проповедта е извършена на равно място. Планината, на която е направена Проповедта на планината, се нарича още „планината на блаженствата“. Според византийската традиция, кръстоносците, католиците и…
Константин Преславски е един от сподвижниците на светите братя Кирил и Методий и е представител на Преславската школа, която развива книжовна дейност през 9-10 век не само в столицата Преслав, а в цялата Преславска област на Североизточна България. Начело на Преславската школа застават владетелите Борис (9 век – 907г.), Симеон (893-927) и братът на Борис…
„Не се противете на злия човек, но на този, който те удари по дясната буза, обърни му и другата” /Евангелие от Матея, 5: 38-39/ Новият завет се състои от четири канонични евангелия. Първото от тях е Евангелието от Матея. Написано е на арамейски език. Предполага се, че това е езикът, на който е говорил Христос….
