Прометей – въпроси и отговори
Всеки художествен и митологичен образ е откритие за света, което е направено от изкуството. Митологическият разказ за Прометей е неустановен и вариантен, както всеки разказ, предаван по фолклорен път. Подобна вариантност дава свобода при тълкуване на смисъла и разработване на образа.
Хезиод ни представя Прометей като титан, който си е поставил за цел да дразни Зевс. Първият сблъсък на Прометей и Зевс според мита е свързан с жертвоприношенията. Прометей трябвало да разреши спора каква част от закланото животно е за хората и каква за боговете. Той заклал животно, разделил го на две купчини. На едната поставил костите, покрити с мазнина и кожа, на другата – месото, после предложил на Зевс да избира. Зевс разбрал измамата и отмъщението му не закъснява. Тогава Прометей открадва огъня. Съвсем друга е мотивацията на неговите действия според Есхил през пети век пр. н. е. Целта на Огненосеца е да помогне на хората. С образа на Прометей Есхил дава израз на своите разбирания за личност, която си поставя прогресивни цели и ги отстоява. През вековете тези негови разбирания привличат поети, художници, музиканти /Волтер, Гьоте, Байрон, Шели/. Прометей става музика у Бетовен, а сто години по-късно и у Скрябин. Различните времена имат нужда от различни страни на смисъла, който е концентриран в образа на Огненосеца.
Какво дарява на хората Прометей?
Прометей /гръц. прозорливия/ е титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, брат на Атлант. Той дарява на хората огъня, извежда ги от времената на невежество и мрак, посочва им пътя към светлината, прогреса, еволюцията: „Ще кажа не за да обиждам хората,/ а само да посоча добрините си./ Те бяха с очи, ала не виждаха,/ с уши, ала не чуваха./ И цял живот подобни на видения,/ прекарваха в мъгла и мрак…”
Сред благата, които хората получават от Прометей, най-ценното е огънят. Предпоставка за Прометеевия мит е прекомерната стойност, която наивното човечество е придавало на огъня. Той е задължителна необходимост за всяка култура, поела по пътя на еволюцията. Първобитното човечество трудно е приемало факта, че човек властва сам над такава сила, каквато е огънят. По-лесна за него е тезата, че огънят е получен в резултат на кражба от божествената природа. Дарявайки на хората огъня, Прометей променя изцяло живота им. Той ги учи как да строят къщи, разкрива им тайните на дърводелството, на науката за числата, за буквите /”…Пак за тях,/ за хората, измислих най-великата/ наука за числата, още буквите – / всепамет и всемайка на изкуствата”/, за корабоплаването и медицината: „та ето всичко, с кратка реч изказано:/ от Прометей са всичките умения!”. Всъщност даровете на Прометей са благата, които цивилизацията носи на хората.
Защо хората приемат Прометей за свой благодетел?
Човеколюбие, твърдост при отстояване на избраната кауза, решителност, гордост, сила, безкомпромисност – това са добродетелите на Прометей. На него човечеството дължи своя прогрес. На въпроса: „Как? Огън имат днес и „еднодневките?” Прометей отговаря: „А той ще им разкрие много работи”. Защото огънят е необходим за всяко стъпало от човешката еволюция. Той е задължителна съставка на прогреса. На везните Есхил поставя от едната страна Прометей – защитникът на човешкия род и от другата страна – олимпийските богове. Хората приемат Прометей за свой благодетел, защото е богоборец, който ги защитава. Дори и в онова далечно Есхилово време не може да е било лесно да се изправиш срещу боговете, за да защитиш хората. Титанът Прометей е приятел на човечеството и страда, защото не приема несправедливостта на боговете към човешкия род.
„Измамата” и страданието в образа на Прометей.
У Хезиод Прометей е в ролята на „измамник”, който почти успява да измами Зевс с кокалите, покрити с мазнина. В гнева си срещу Прометей Зевс лишава хората от огън. Изобретателният титан открадва огъня от Зевс, за да го даде на хората. Есхиловата версия на мита за Прометей отхвърля „измамата” и насочва вниманието към страданието, което титанът трябва да изтърпи в името на хората. На практика „измамата” и страданието в образа на Прометей показват, че за Хезиод златният век за хората е в миналото, а за Есхил той е в бъдещето.
Всяко стълкновение между противоречиви сили е съпътствано от „измама”, страдания и трагичен край. Класическите начини за разрешаване на такъв трагичен конфликт са: страдания и гибел на персонажа, морална деградация на трагичния герой или „бог от машина” /изкуствен начин/. Есхил избира първия начин. Зрителите трябва да намерят основание за състрадание на своя благодетел. Прометей трябва да страда несправедливо. Страданията мотивират и отстояването на позицията му. Есхил прибавя и мотива за голямата тайна за брака на Зевс с Тетида, от който ще се роди син /по-могъщ от бащата/, който ще му отнеме властта. Тази тайна поставя в зависимост Зевс, а конфликтът става едновременно драматичен и трагичен. Страдащият Прометей може да причини страдание на Зевс, защото притежава спасителното знание, че Зевс е по-слаб от Съдбата.
Цената, която Прометей плаща за дарения огън.
Прометей помага на новите богове, които се възцаряват на Олимп, а по-късно е несправедливо наказан от същите тези богове, защото е помогнал на хората. Зевс го наказва, като го приковава на края на света. Хефест, по заповед на върховното божество, забива железен кол в гърдите му, оковава тялото му във вериги. Прометей увисва на скалата – денем орел му кълвял черния дроб, нощем той отново израствал. И тези страдания са доброволно приети от него. Предупрежденията за последствията не могат да го спрат. Огненосецът твърдо отстоява своята кауза: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!/ Пострадах сам, помагайки на хората”. Затова той не приема компромиси. Напразни са усилята на Зевсовите слуги – Власт, Сила, Хермес. Той знае какво го очаква и приема мъченията и страданията.
Даровете на Прометей стават още по-скъпи за хората предвид жертвите и страданията, които Прометей заплаща за своето човеколюбие. Той не среща милост, защото: „Бях милостив към хората…” В словесния двубой между Прометей и Хермес се откроява готовността на Огненосеца да заплати цената за даровете, които е направил за хората: „За твоята робия – запомни добре – не бих отстъпил моите страдания.” Оказва се, че той плаща всъщност за липсата на страх пред властника, за липсата на малодушие, за отказа от лакейство. Спасявайки човечеството от гибел, той заплаща с цената на собственото си страдание.
Конфликтът Прометей-Зевс за прогреса на човешкия род.
Според литературните изследвачи /Б. Богданов „От Омир до Еврипид”/ в конфликта на Зевс и Прометей има „зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с недоволство функциите си на бог от по-младото поколение.” В трагедията „Прикованият Прометей” Есхил дава друга теза за враждата на Прометей и Зевс. Творецът не извежда на сцената върховното божество. Останалите персонажи – Власт, Сила, Океан, Хермес изясняват позицията на Зевс в този конфликт и едновременно провокират Прометей така, че той да може да изложи и да защити своята кауза. Прометей е помогнал на Зевс при възцаряването му на Олимп, но: „Щом сяда на престола бащин, почва той/ да разпределя почетните длъжности/ сред боговете, да раздава властите./ За бедния човешки род ни думица/ не каза. Щял да го изтреби целия, / за да изникне ново поколение”. Единствен Прометей е оспорил решението за изтребването на човешкия род. Макар и „еднодневки’, хората не заслужават такава съдба. Изправен пред силата на властника, той избира страната на смъртните. Повежда неравна битка срещу безсмъртните. Защитава слабостта, влязла в конфликт със силата. Такава позиция в подобен конфликт изисква безкористност, благородство и сила на духа. Конфликтът между Зевс и Прометей е всъщност сблъсък на два типа поведение – на властника и на свободолюбеца. Дават си среща два противоположни светогледа. Позицията на властника е позицията на силния, който несправедливо се разпорежда със съдбите на слабите.
Съществува обектът, реалната действителност. Всеки творец на изкуство свободно избира форма, подходяща за реализиране на замисъла. Есхил се е спрял на трагедията. Тя му дава възможност да ни убеди, че Прометей е трагичен образ, защото участва в стълкновение на противоречиви сили, влиза в трагичен конфликт с боговете. Прометей излиза от страниците на произведението на Есхил, напуска митовете и се превръща в символ в езика на човешката култура. Символ на бунтар, огненосец и мъченик, на творческото начало в човека и в човешката история. Наред със символи като Едип, Нарцис, Сизиф Прометей се превръща в част от културната история на човечеството.
