Водопадът и реката – басня от Лафонтен

Един планински поток се носел буйно по стръмния планински склон, а след това политал стремглаво от висока отвесна скала. Долу, в каменистото подножие на водопада, изливащ се като кристална стена, водата кипяла и се разбивала шумно на пяна. Хората, птиците и зверовете не смеели да се приближат, изплашени от водната стихия.

Но веднъж край водопада се появил ездач, който бягал от разбойници. Страхът от тях бил по-силен и той смело скочил с коня си в кипящата вода. Храбрецът се намокрил, но стигнал до отсрещния бряг и отново пришпорил бързоногия си кон, защото разбойниците били по петите му. Препускал колкото препускал, но ненадейно пред него се изпречила река. Тя не била широка и тъй като водите й се носели спокойно, повърхността й била гладка като огледало. Ездачът безстрашно скочил в реката, но само за миг тя го погълнала и той, и конят му потънали на дъното и се удавили.

Поуката: Който сърдито шуми, често не вреди, но тихият, смирен и на думи прекрасен, може да е наистина опасен.