Алегория – значение, примери и тълкуване в литературата (Стоян Михайловски, Смирненски, Камю)

 

Терминът е гръцки (allegoria) и в буквален превод означава иносказание. Алегорията е образ в художествената литература и похват в изобразителните изкуства. Чрез нея се изразяват посредством конкретни художествени образи, картини, събития и др. отвлечени понятия и идеи. Изобразява се и се говори едно, а се разбира друго. В литературата тя намира най-широко приложение в басните, в приказките за животните, в притчите.

Пример за алегория е баснята на Стоян Михайловски „Бухал и светулка“. В нея е разкрит сблъсъкът между силите на светлината и тъмнината, между прогреса и регреса.

Бухал и светулка

Измежду полските треви

блестеше в нощните тъми

една светулка лъчезарна… (С това си качество, уви,

и тя е тъй злощастна кат’ другите

светители на нашата земица!)

Внезапно бухалът,

врагът на всички светлини,

най-грозната, най-злостната

и най-коварна птица,

подгони светлата мушица

и най-подир я улови…

— Какво ти сторих?…

— Ти ми пречиш! Умри!

— Че как ти преча?

— Светиш!…

След таз присъда кратичка и ясна

светулката угасна

и се във вечност пресели,

или с по-други речи — в търбуха

на бухля!…

Още примери

В разширена форма алегорията се среща и в по-сложни произведения. В „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски изкачването на героя по стълбата символизира пътя на духовното падение – как властта и славата могат да покварят човека и да го отдалечат от истината и народа.

„Чумата“ на Албер Камю болестта е алегория на злото и моралната зараза, които поразяват не само телата, но и съвестта. И в двете творби чрез конкретни образи се разкриват дълбоки философски идеи за човешката природа, отговорността и моралния избор.

Алегорията е един от най-силните художествени средства, защото съчетава конкретното и абстрактното, видимото и скритото. Чрез нея писателите говорят за вечните теми – доброто и злото, свободата, властта, човешката съвест – по начин, който остава актуален през всички времена.