Борис Христов е значимо явление в поезията на 70-те години. Роден е на 14-ти август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970 г.). Работи като учител, журналист, редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1973 – 1981). Христов прави общ дебют с още двама творци в сборника…
Комедията започва със зимна сцена, виелица, вой на вълци и двама актьори. Една жена от публиката в тетъра се оплаква, че крадец й е взел чантата. Идва директорът на театъра. Пита крадеца защо е вземал чантата. Човекът отговаря, че краде, защото иска да излезе на сцената и да говори със своите съвременници и с публиката….
Можете да изтеглите тази задача заедно с отговора на първа задача като натиснете тук!
При изпълнение на тази литературна задача е важно да се: Посочи общото и различното в тематиката, идеите и образите в творчеството на двамата автори; Анализира се художественият свят – как представят човека, света, времето, емоциите и ценностите; Обърне внимание на стила и изразните средства, характерни за всеки от авторите;
ВЪЗРАЖДАНЕ – ДО 1878 г. Христо Ботев (1848-1876) „Борба“, стихотворение, 1871 г. (обществото и властта) „До моето първо либе“, изповедно стихотворение, 1871 г. (животът и смъртта) ДО КРАЯ НА ВЕКА Иван Вазов (Патриарха, Летописеца) – реализъм [етноцентризъм] (1850-1921) „Паисий“, ода, 1882 г. (миналото и паметта) „Новото гробище над Сливница“, елегия, 1885 г. (животът и смъртта)…
Живеем в земята, която Ботев целува, когато слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг. Да живееш в оплодената от неговата целувка земя е едновременно привилегия и отговорност. Привилегия е да имаш родна земя, да говориш на езика на Паисий, Ботев и Левски, да стъпваш върху вековни традиции, да осъзнаваш чрез родовата си принадлежност себе си…
В бъдещата история на българската култура нашият век освен с всичко друго може да бъде означен и като време на засилен интерес към изконните митологични и предлогични представи за битието, запазени в народните песни. Съвременният човек все по-често се връща към детството на своята култура, осъзнавайки древната илюзия за вечност и ненакърнимост на индивидуалното битие,…
„Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло“. – пише Станислав Стратиев в „Българска участ“. Станко Стратиев Миладинов е роден 1941г. Учи българска филология в Софийския университет. Работи в редакцията…
