Преговор по литература за ДЗИ – 12 клас

ВЪЗРАЖДАНЕ – ДО 1878 г.

• Христо Ботев  (1848-1876)
  • „Борба“, стихотворение, 1871 г. (обществото и властта)
  • „До моето първо либе“, изповедно стихотворение, 1871 г. (животът и смъртта)

ДО КРАЯ НА ВЕКА

• Иван Вазов (Патриарха, Летописеца) – реализъм [етноцентризъм] (1850-1921)
  • „Паисий“, ода, 1882 г. (миналото и паметта)
  • „Новото гробище над Сливница“, елегия, 1885 г. (животът и смъртта)
  • „При Рилския манастир“, ода, 1891 г. (природата)

• Алеко Константинов (Щастливеца) – реализъм (1863-1897)
  • „Бай Ганьо журналист“, фейлетон/очерк, 1895 г. (родното и чуждото)

В НАЧАЛОТО НА ВЕКА

• Пенчо Славейков – индивидуализъм (1866-1912)
  • „Спи езерото“, лирическа миниатюра, 1906 г. (природата)

• Пейо Яворов – родоначалник на българския символизъм (1878-1914)
  • „Градушка“, лиро-епическа поема, 1900 г. (природата), социална лирика
  • „Две души“, стихотворение, 1907 г. (изборът и раздвоението), символизъм

• Елин Пелин (Художника) – реализъм без химери (1877-1949)
  • „Андрешко“, разказ, 1903 г. (обществото и властта)
  • „Спасова могила“, разказ, 1905 г. (вярата и надеждата)
  • „Ветрената мелница“, разказ, 1902 г. (трудът и творчеството)

• Димчо Дебелянов – символизъм (1887-1916)
  • „Аз искам да те помня все така“, елегия, 1913 г. (любовта)

МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

• Христо Смирненски – постсимволизъм (1898-1923) [ градски поет]
  • „Приказка за стълбата“, притча/сатиричен разказ, 1923 г. (обществото и властта)

• Елисавета Багряна (Амазонка) – нова виталистична поезия, модернизъм [съчетание на дионисиево и езическо начало] (1893-1991)
  • „Потомка“, стихотворение, 1925 г. (изборът и раздвоението)

• Атанас Далчев – експресивно-имажинистки стихове, диаболизъм, [урбанистична и космополитна поезия] (1904-1978)
  • „Молитва“, стихотворение, 1927 г. (вярата и надеждата)

• Йордан Йовков (Психолога) – модерен реализъм [Сали Яшар-символен двойник] (1880-1937)
  • „Песента на колелетата“, разказ, 1924 г. (трудът и творчеството)

• Никола Вапцаров – модерен хуманизъм (1909-1942)
  • „История“, стихотворение, 1939/40 г. (миналото и паметта)
  • „Вяра“, стихотворение, 1940 г. (вярата и надеждата)

СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СЛЕД 1944 г.

• Димитър Талев – реализъм [съчетава традиция и модерен психологизъм] (1898-1966)
  • „Железният светилник“, роман, 1952 г. (родното и чуждото) [30-60 год. на 19 в.]

• Емилиян Станев – реализъм (1907-1979)
  • „Крадецът на праскови“, повест, 1948 г. (животът и смъртта)

60-ТЕ ГОДИНИ НА 20 век

• Христо Фотев – [твори от 60-те до 2000] (1934-2002)
  • „Колко си хубава“, стихотворение, 1967 г. (любовта)

70-ТЕ – 80-ТЕ

• Станислав Стратиев – (1941-2000)
  • „Балкански синдром“, сатирично-комедийна пиеса, 1987 г. (родното и чуждото) [гротескност, стигаща до абсурд, която поставя една от най-острите художествени диагнози на обществото]

• Борис Христов – съвременна българска литература [хуманни ценности във враждебен свят, библейски и митологични образи] (1945-наши дни)
  • „Честен кръст“, лиро-епическа поема, 1982 г. (изборът и раздвоението)

• Виктор Пасков – след идеологическия догматизъм (1949-2009)
  • „Балада за Георг Хених“, повест, 1987 г. (трудът и творчеството)

• Петя Дубарова – [самотна индивидуалност сред изпълнена със социален фалш действителност] (1962-1979)
  • „Посвещение“, стихотворение, 1979 г. (любовта)

90-ТЕ

• Йордан Радичков – магически реализъм (1929-204)
  • „Ноев ковчег“, фрагментарен роман, 1988 г. (миналото и паметта)

Може да изтеглите този списък от този линк!