Царев връх – българска легенда

В Рила планина, високо между облаците, се издига Царев връх. Името му не е случайно. Народът разказва, че там някога се срещнали цар Петър, синът на Симеон Велики, и свети Иван Рилски, най-големият български пустинник и закрилник на народа.
Цар Петър бил кротък и миролюбив владетел. Той искал царуването му да бъде спокойно, хората да живеят добре и да няма войни. Чувал бил често за светеца Иван, който живеел сам в планината — в пещера, сред камъни и борове — без богатство, без власт, но с голяма сила на духа. Хората вярвали, че молитвите на светеца достигат направо до небето.
Един ден царят решил да се изкачи до него.
Пътят бил труден — стръмни склонове, сипеи, бистри, ледени води и борове, които шепнели като гласове. Цар Петър се изкачвал с труд, но с голямо желание да види мъдреца. Носел дарове: злато, фин плат и храна.
Но когато стигнал високо в планината и намерил светеца, Иван Рилски не приел златото, нито дрехите, нито царската чест. Погледнал царя спокойно и казал:
— Онова, което е от земята, земята ще си го вземе. Но онова, което е от духа — то остава вечно.
Цар Петър се смутил.
— Но как да царувам мъдро? — попитал. — Как да бъда добър цар за народа?
А светецът отвърнал:
— Пази чисто сърцето си. Дай справедливост на бедния, милост на слабия и правда на всеки. Ако си справедлив, Бог ще е с тебе. Ако си лаком за сила и богатство, Бог ще се отдръпне.
Царят помълчал. После оставил даровете и само едно взел със себе си — светецът му дал малка дървена икона, издялана от собствените му ръце.
— Това е по-ценно от всяко злато — казал свети Иван. — Защото ти напомня не да властваш, а да служиш.
Цар Петър се поклонил и тръгнал надолу. А върхът, където двамата се били срещнали, оттогава народът нарекъл Царев връх.
И до днес хората казват:
„Който се качи на Царев връх с чисто сърце, планината ще го чуе.“