Дядо Коледа – Доналд Бисет
В коледната сутрин Дядо Коледа седял в креслото си между звездите и галел едно кученце на име Нуми. Дядо Коледа бил уморен. Само каква нощ прекарал! Както и да е, сега всички деца имали подаръци. Започнало да се разсъмва.
Докато гледал надолу към Земята, изведнъж Дядо Коледа забелязал, че едно момченце било останало без подарък. „Хубава работа! Сигурно съм го забравил!“ – казал си Дядо Коледа. Погледнал в чувала, ала там не били останали никакви подаръци. „Ами сега, какво да правя?“ – помислил си той. Нуми го близнал по лицето.
– Сетих се! – възкликнал Дядо Коледа. – Нуми, искаш ли да живееш на земята и да станеш кученце на едно малко момче?
Нуми размахал опашка. Тогава Дядо Коледа написал върху листче розова хартия: „С много обич от Дядо Коледа!“. После прикрепил листчето за каишката на Нуми. „Ами че то вече се развиделява! – помислил си Дядо Коледа. – Ако сляза отново на земята, може би някои деца ще ме видят.“
Тогава той взел телефона и набрал номер „раз, два, три“.
– Ало, искам да говоря с мишката!
– Това съм аз! – изцъркал нечий глас.
– Ако обичаш, покатери се по часовника и върни съвсем мъничко назад времето.
– Дадено, Дядо Коледа! – отвърнала мишката.
Тя се покатерила по часовника и върнала стрелките назад.
Слънцето погледнало надолу към Земята и си помислило: „Чудна работа, май че доста съм подранило!“. И си отишло. Тогава Дядо Коледа се качил на еленовата си шейна, слязъл на земята и оставил Нуми при момченцето. Когато се развиделило, всички деца станали и взели подаръците си. Ех, че било весело! Събудило се и момченцето и видяло Нуми, който махал с опашка. Момченцето го взело, прегърнало го, а Нуми го близнал по лицето.
Щом Дядо Коледа се завърнал у дома си, прозял се и дал сено на елените. После си легнал. – Честита Коледа на всички! – извикал той, придърпал одеялата си и заспал.
