18. Изречение и словосъчетание. Основни признаци на изречението – предикативност, граматическа оформеност, интонационна завършеност. Видове словосъчетания според характера на връзките между съставките – предикативно, съчинително, подчинително словосъчетание; според главната дума – глаголно, именно, адвербиално словосъчетание.

 

За изречението има различни дефиниции. Според логическата теория изречението е еквивалент на съждението,  според психологическата теория изречение е изказано с думи съобщение. Формално-граматичната теория разглежда изречението като словосъчетания, които имат в своя състав сказуемо. Съвременната дефиниция за изречението е: Изречение е основна, граматично оформена единица на свързана реч, която се отличава със смислово и интонационно единство, с комуникативна значимост.

       Основните признаци на изречението са предикативност, граматическа оформеност, интонационна завършеност. Предикативността /сказуемността/ е основен и най-главен структурно-граматичен признак на изречението. Предикативността /сказуемността/ по граматичен път се изразява чрез формите на личния глагол. Затова глаголните изречения са стандартният тип изречения и са най-разпространени в практиката. Категорията предикативност се свързва с категориите време, лице и модалност /наклонение на глагола – възможност, действителност и необходимост на глаголното действие/. Граматичната оформеност е друг основен признак на изречението. Всяко изречение има своя граматична структура, граматична организация. Думите в изречението се намират в различни синтактични отношения, те се подчиняват на принципа на съчинението или на принципа на подчинението. Съчинителното отношение се изразява с помощта на словореда, безсъюзно или чрез съчинителни съюзи. Подчинителното отношение се изразява чрез синтактично съгласуване, прилагане, управление или предложно свързване. Интонационната завършеност също е основен признак на изречението. Граматичните функции на интонацията се свеждат до следното:

• Чрез интонацията изречението се оформя като завършена синтактична единица.
• Чрез интонацията се изразява волево – емоционалната страна на речта и изреченията преминават от един вид в друг.
• Чрез интонацията се изразява оценъчно или модално отношение към действителността.
• Чрез интонацията се изразява логическото ударение на думите в изречението.

Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматично единство. Разликата между изречение и словосъчетание се състои в това, че изречението е основна, граматично и интонационно завършена единица на речта, а словосъчетанието е част от изречението, негов строителен материал.

Видове словосъчетания:

Свободни

В тях думите са самостоятелни лексикални единици. Свободните словосъчетания се делят на съчинителни и подчинителни:

Съчинителни

Съчинителни са онези словосъчетания, които са образувани от еднородни или равноправни части, те са независими помежду си и имат еднаква синтактична служба в изречението /Стоил, Никола и Димитър са възрастни мъже/.

Подчинителни

При подчинителните словосъчетания едната съставка е главна, а другата е подчинена /липов чай/. Подчинената съставка конкретизира главната.

Подчинителните словосъчетания са два вида:

Предикативни

Предикативното словосъчетание изразява отношение,  свързано с категориите предикативност, модалност, време, лице, напр. Пролетта дойде.; Небето блести. Неговите съставки са главните части на изречението /подлог, сказуемо/

Непредикативни

Непредикативните словосъчетания изразяват определителни, обектни, обстоятелствени и др. отношения в изречението. Те са:

глаголни

Те се образуват от съчетания с глаголи. Могат да са безпредложни напр. /Поздравих пролетта./ и предложни /Покорих се на съдбата./

именни

Образуват се от граматичното свързване на съществителното като главна част с прилагателното, местоимението, числителното, причастието или др. същ. име. /напр. високи гори, проливен дъжд, пети ден

наречни

Главната част е наречие /твърде добре, рано утром/.

Устойчиви /фразеологически/

Устойчивите словосъчетания са предмет на лексикологията, не на синтаксиса, защото те се използват като готов материал, като завършена фразеологична единица, равнозначна на една дума /от игла до конец, от дъжд на вятър, от време на време/. Посочените примери се наричат идиоми.