14. Местоимение. Видове. Граматически особености
Местоименията са думи, с които при определени условия и обстоятелства могат да се заместват съществителни, прилагателни или числителни имена.
| Видове местоимения | Примери |
| 1.Лични местоимения | аз, ти, той, тя, то, ние, вие и др. |
| 2.Притежателни местоимения | мой, твой, негов, наш, техен и др. |
| 3.Възвратни местоимения | Възвратно лични – себе си, се, си; възвратно притежателни – свой, своя, свое, свои |
| 4.Показателни местоимения | тоя, този, оня, онзи, онези и др. |
| 5.Въпросителни | кой, коя, кое, какъв, чий и др. |
| 6.Относителни местоимения | който, която, което, какъвто и др. |
| 7.Неопределителни местоимения | някой, някакъв, нечий и др. |
| 8.Отрицателни местоимения | никой, никоя, никакъв и др. |
| 9.Обобщителни местоимения | всеки, всякой, всякакъв и др. |
Граматически особености
- Една от най-важните граматически особености на личните местоимения и някои други местоимения е тази, че при тях са запазени падежни форми, които имат все още жива употреба в съвременния български език. Запазили са се падежни форми за именителен, винителен и дателен падеж.
Когато въпросителните местоимения КОЙ /за м.р. ед.ч./, относителните /КОЙТО/, неопределителните /НЯКОЙ/, отрицателните /НИКОЙ/, обобщителните /ВСЯКОЙ/ се употребяват самостоятелно /без съществително име след него/ и се отнасят за лице, имат следните падежни форми, чиято употреба според службата им в изречението е задължителна в книжовния български език:
- Местоименията притежават граматическа категория род /освен личните местоимения за 1 и 2 лице/.
- Личните и притежателните местоимения притежават граматическите категории число и лице.
- Личните и притежателните местоимения имат пълна и кратка форма.
- Пълните форми на притежателните, възвратно притежателните местоимения могат да се членуват /мой- моят, свой-своят/. Употребата на пълния и и краткия член е аналогична с употребата на прилагателните имена.
