2. Фонемна система на съвременния български език. Вокална фонемна система. Обща характеристика. Диференциални признаци. Консонантна система. Обща характеристика. Диференциални признаци.

Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми – 6 гласни /а,ъ, о, у, е, и/ и 39 съгласни /п,п’, б,б’, ф,ф’, в,в’, т,т’, д,д’, с,с’, з,з’, ц,ц’, дз, дз’, ш, ж, ч, дж, к,к’, г,г’, х,х’, м,м’, н,н’, р,р’, л,л’, й/.

Вокалната система /системата на гласните/ се е развила, като се е опростявала. От 11 гласни в старобългарския език са останали 6 в съвременния език. Консонантната система /системата на съгласните/ – обратно, се е обогатявала с появата на нови фонеми /такива например са меките съгласни/. Важна особеност на българския вокализъм е реализацията на гласните в зависимост от ударението. Гласните в неударена позиция се поддават на клачествени промени. Гласната „Ъ” под ударение е в позиция, която липсва във фонемните системи на другите славянски езици.

Диференциални признаци на гласните фонеми /артикулационни и акустични/

В българския език силна позиция за гласните фонеми е позицията под ударение, тъй като в тази позиция се реализират шестте вокални фонеми.

Системата на съгласните се изгражда на основа на противопоставяния по признаци звучност – беззвучност, мекост-твърдост.

В противопоставянето звучност-беззвучност участват 28 фонеми, групирани в 14 двойки //п,п’, б,б’, ф,ф’, в,в’, т,т’, д,д’, с,с’, з,з’, ц,ц’, дз, дз’, к,к’, г,г’/. Извън противопоставянето са 11 фонеми: двете шумови съгласни: /, х,х’/  и деветте сонорни съгласни /, м,м’, н,н’, р,р’, л,л’, й/.

В противопоставянето мекост-твърдост участват 34 фонеми, групирани в 17 двойки: / п,п’, б,б’, ф,ф’, в,в’, т,т’, д,д’, с,с’, з,з’, ц,ц’, дз, дз’, ш, ж, ч, дж, к,к’, г,г’, х,х’, м,м’, н,н’, р,р’, л,л’, / Извън това противопоставяне са четирите съгласни фонеми / ш, ж, ч, дж /, които са само твърди и в книжовния език нямат меки съответствия и фонемата / й/, която остава извън всякакви корелативни отношения. Тя не може да бъде класифицирана нито като мека, нито като твърда. Фонологичното съдържание на „й” се изчерпва с признака глайдовост, който не се съдържа в нито една друга съгласна фонема. В артикулационно отношение признакът глайдовост се свързва с движението на езика, а в акустично – с постепенното и плавно движение на вокалните форманти, което позволява слуховата идентификация на „й”.