20. Главни и второстепенни части на изречението

 

Частите на изречението са:

Главни	Второстепенни
·         Подлог ·         сказуемо	·         определение ·         допълнение ·         обстоятелствено пояснение

 

Подлогът е основен структурен елемент на всяко двусъставно изречение. Категорията предметност обобщава неговото граматично значение. Предметът, означен с подлога, може да бъде лице или предмет, явление или признак. Като вършител на действието подлог търсим с въпросите Кой?/за членувания подлог/, Какво?, Що?/за нечленувания подлог/. При глаголи от страдателен залог граматичният подлог означава пасивно лице, върху което пада глаголното действие /напр. Вечерта беше открита изложба./ Подлогът се изразява със :

• съществително име /Но корабът, уви, не спира /П.К.Яворов/.
• прилагателно име /Глухонемият се обръщаше./
• причастие /Неуспелите сега, ще успеят друг път./
• числително име /Двамата замълчаха./
• местоимение /Той влезе./
• неизменяеми части на речта – в много редки случаи /напр. междуметия -Едно „ура” гръмва на пътя./
• цяло словосъчетание /Излязохме и ние с дядо Гено./

Дублиране на подлога – т.е. да се изкаже с различни думи, напр. Тя, бедната дама, започна да плаче…/Н. Вапцаров/.

Членуване на подлога:

Определителен член

Мъжки род	Женски род	Среден род	Мн. число
-ът, -ят	-та	-то	-те

Когато означава определен предмет, подлогът се членува; когато означава неопределен предмет, не се членува. Когато подлогът е същевременно и обръщение, не се членува, защото лицето, към което е обръщението, е определено от условията на речта и обстановката /напр. Сей, земеделецо, днес му е времето/.

Сказуемо

Сказуемото е втора главна част на двусъставното изречение. Чрез него се разкрива признак, състояние, действие на предмет, означен с подлога. То се свързва с подлога и граматично се съгласува с него /напр. Музиканти свиреха стари юнашки песни./Съгласуването е по лице и число.

Видове сказуемо:

• Глаголно
  • Просто

Простото глаголно сказуемо се образува от формите на глагола за всички времена, видове, залози и наклонения, които влизат в състава на българското спрежение, напр. Тя копаеше градината. Това е най-разпространеният тип сказуемо.

• • Съставно

Съставното глаголно сказуемо се състои най-малко от две глаголни форми, от които едната е носител на основното лексикално значение на сказуемото, а другата на допълнителното. Обикновено глаголите, с чиято помощ се образува съставно сказуемо, означават начало, продължение, край, необходимост, задължителност или възможност на действието на втория глагол. Напр. Той започна да говори.

• • Сложно съставно

Сложното съставно глаголно сказуемо се състои най-малко от три глаголни форми, напр. трябва да продължавам да пиша, трябва да започна да уча.

• Именно
  • Съставно

Съставно именното сказуемо се състои от глагол и име. Глаголът е с избледняло лексикално значение или е абстрактен. Най-абстрактен е спомагателният глагол СЪМ и неговите синоними БЪДА и БИВАМ, напр. Той е най-малкият син.

• • Сложно съставно

Съставно именното сказуемо може да разшири своя състав  с помощта на модален глагол – трябва, мога, започвам. Така се образува сложно съставно именно сказуемо ,напр. Войникът трябва да бъде храбър.

 

В разговорната реч се употребяват и изречения, в които сказуемото е междуметие, напр. Тя…лап с пръсти пържена рибка, лап кюфтенце…/Чудомир/.