21. Видове сложни изречения. Сложни съчинени, сложни съставни, сложни смесени. Пунктуационни особености

 

Различните синтактични връзки и начинът, по който простите изречения се свързват в състава на сложното, определят наличието на различни видове сложни изречения:

• Сложни съчинени

При тях отделните прости изречения в състава на сложното имат относителна самостоятелност.

• • Съединителни

Връзките, които се използват между отделните прости изречения, са безсъюзни или съюзите И, ТА, ПА, ТАКА СЪЩО, НИТО-НИТО, напр. Той влезе И седна. Тези изречения изразяват едновременни, последователни, съпоставителни отношения.

• • Противоположни

Изразяват отношения на противопоставяне или съпоставяне. Връзките са А, НО, АЛА, АМА, ОБАЧЕ, ПЪК. Напр. Те пеят, А сърцата им плачат.

• • Разделителни

Изреченията изразяват съотносителни действия, често паралелни. Връзките са двойни съюзи – ИЛИ-ИЛИ, ДАЛИ-ИЛИ, ТУ-ТУ, напр. ИЛИ помогни, ИЛИ не ме гледай

• • Разнородни

Те се състоят най-малко от три прости изречения. Връзките между тях са разнородни – смесват се съединителни, противоположни или разделителни съюзи. Напр. Той влезе И седна, А останалите замълчаха.

• Сложни съставни

При тях има главно и подчинено /подчинени/ изречения.

• • С подчинено подложно

Това подчинено изречение изпълнява роля на подлог спрямо главното. В главното изречение подлог няма.напр. Който пее, зло не мисли.

• • С подчинено определително

Те са подчинени изречения, които поясняват определяемо от главното изречение. Напр. Това е жената, която се усмихва.

• • С подчинено допълнително

Подчиненото изречение се свързва със сказуемото в главното изречение. Отговаря на въпросите Какво?, Кого?, Що? напр. Осъзнаха, че са сгрешили.

• • С подчинено обстоятелствено

Подчиненото изречение пояснява сказуемото на главното изречение откъм време, място, начин, причина и условие. Напр. Когато се връщаше, той мина по централния път.

• Сложни смесени

Състоят се най-малко от три прости изречения, като между двете има съчинителна връзка, а между другите две – подчинителна. Напр. Влезе и седна, където видя празно място.

Пунктуация:

• Пред съединителните съюзи та, па се поставя запетая
• При двойните съюзи запетая се пише пред втория и всеки следващ повторен съюз.
• Подчинените изречения в състава на сложното се отделят със запетая, ако връзките са относителни местоимения /който, чийто, когато, какъвто…/
• Подчинените изречения не се отделят със запетая, ако връзките са въпросителни местоимения или съюза да.
• Ако подчинените изречения разкъсват главното, се поставят запетаи, отбелязващи изреченските граници.
• Ако пред относителните местоимения има предлози, запетаята се измества пред предлога /, на която; , в който/
• Запетая се поставя в началото на сложните съюзи /, въпреки че; , макар че/
• Не се поставя запетая пред относителни местоимения, ако пред тях има уточняващи думи и изрази /само, едва, чак – едва когато; само който/