Ocenka-BEL Social Media
|

11. Съществително име. Дефиниране на понятието; Лексикално-граматически разреди; граматически характеристики: род, число, положение /определеност/, остатъци от падежи.

Дефиниране на понятието

Съществителното име е дума, с която се именува /назовава/ конкретна или абстрактна величина.

Лексикално-граматически разреди

  • Съществителни нарицателни – Съществителни имена, с които се назовават класове обекти или всеки отделен обект в съответния клас, напр. дърво, дървото, дървета, дърветата
  • Съществителни собствени – Съществителни имена, с които се дават индивидуални названия на отделни, единични обекти, напр. Иван, Петър, Рила, България
  • Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение – Съществителни имена, които са материални, веществени, напр. дърво, къща, молив. Съществителни с отвлечено значение – напр. радост, хубост, настроение
  • Съществителни събирателни – Съществителни имена, с които се назовават множества от еднородни обекти /лица, животни и предмети/, мислени като една цялост, напр. ято, стадо, рота, клас

Видове съществителни по състав – Съществителни имена, в състава на които има една коренна морфема, се наричат прости, напр. род, народ

Съществителни имена, в състава на които има две /в редки случаи три/ коренни морфеми, се наричат сложни, напр. гроздобер, водопад.

Граматически характеристики на съществителните имена:

  • род

Категорията е постоянна и не зависи от формоизменянето.

Всяко от съществителните имена има едно от трите граматически значения

-мъжки род /дом/

–женски род /гора/

–среден род /поле/

  • число

Категорията е променлива и зависи от формоизменянето. С изключение на т.нар. singularia tantum /които имат форми само за ед.ч./, pluralia tantum /които имат форми само за мн.ч./ съществителните имат форми за:

-единствено число

-множествено число

  • определеност

Граматическа категория определеност се носи от специални морфеми определителни членове:

-м.р. – пълен член /-ЯТ, -ЪТ/, кратък член /-А, -Я/

-ж.р. /-ТА/

-ср.р. /-ТО/

-мн.ч./-ТЕ/

  • Остатъци от падежи

Най-широко са запазени старите форми за звателен падеж /м.р. -е -ю ж.р. -о -е / ИванЕ, сестрО

Именителен падеж – м.р. –а, -я /баща/; ж.р. –а, -я /сестра, при имената – Иванка, Мария

Остатъци от падежи има и в много диалекти.

syshtetvitelno ime

Подобни статии