7. Състав на българския речник откъм сфера на разпространение на думите
Речниковият състав на езика зависи от смисловите и формалните връзки между думите, които определят вътрешната страна, лексикалното значение и формата на думата.
Смята се, че думите в българския език надминават сто хиляди. В различните области на науката, знанието и речевата практика заедно с общия лексикален запас се активизират и друг кръг от думи на речника. Различен например е броят на думите, използвани от различните майстори на словото. Смята се, че Вазов употребява 45 х. думи, Йовков – 21 х. думи, Ботев – 12 х. думи.
Съвременният български език обхваща речниковото богатство на общонародния език, който е съвкупност от различни речеви форми: книжовна, диалектна, разговорна. Диалектните думи могат да нямат съответствия в книжовния език /изпостница – жена, отслабнала от постене/ или да имат съответствия /видело – светло/. Професионалната лексика е прикрепена към дадена професионална област и е позната на хората, които упражняват дадена специалност. Например в медицината: атрофия, диагноза, симптом и мн.др. Лексиката, позната в областта на техниката, може да се употребява и в художествената литература. Това са т.нар. техницизми, които се намират в ново, друго за тяхната естествена среда езиково обкръжение, например у Вапцаров срещаме думите машини, мотор, стомана, сплав. Особено място в професионалната лексика заемат термините. Те са думи, които нямат синоними. Еднозначни са. Термините могат да бъдат дублетни, напр. представка и префикс. Употребата на термините и запазването на тяхната еднозначност е въпрос на изграждането на научния стил. В езика на отделни социални и професионални групи се употребяват и думи, които се различават от професионалната лексика. Те се наричат жаргон или сленг. Говорим например за ученически жаргон /некролог – бележник, навивам – убеждавам/, жаргон на крадците /вътрешна махала – вътрешен джоб/. Към специалната лексика принадлежи и лексиката табу –думи, които се избягват. Някои от тях са евфемизми, изразяващи непряко, смекчаващо значение /напр. Човекът си отиде, вместо Човекът умря./
В рамките на общата лексикална система съществува и стилистично разслоение на лексиката. Стиловете не са изолирани помежду си. Те взаимно се допълват и обогатяват. В разговорния стил се кръстосват книжовни и диалектни думи. Неутралните думи от книжовния език могат да имат експресивни синоними /напр. говоря – дрънкам, бръщолевя, дърдоря/. Научният стил се характеризира с терминологична определеност, еднозначност и понятийна обобщеност. В него често обикновените думи се обогатяват логически, напускат своето житейско значение и придобиват научно, стават названия на научни понятия и категории /напр. време, пространство, съзнание, форма/. Стилът на художествената литература от различните й жанрови области – лирика, епос, драма, носи отпечатъка на творческата индивидуалност на автора. Основните му отличителни черти са образност, конкретност, асоциативност. Публицистичният стил се обособява на основата на употреба на лексика, свързана с обществено-политическия живот. Това е езикът на медиите – радио, телевизия, вестници, списания и интернет. В публицистичната лексика срещаме думи и от науката, от художествената литература, от различните професионални речеви сфери. Административният /официално-делови/ стил е свързан с еднотипното оформяне на документи в държавните учреждения. Тук се обособява също определена терминология – заявление, алинея, параграф, входящ, изходящ. Със специфична лексика се оформят разпоредби, закони, протоколи.
Пълното описание на тези стилове изисква търпеливо проучване, но е път към изучаването на лексикалното богатство на съвременния български език.
