16. Нелични глаголни форми. Причастия. Деепричастие – правила за употребата му. Отглаголни съществителни.
Към неличните глаголни форми се причисляват причастията, деепричастията и отглаголнитр съществителни. Обособяването на неличните глаголни форми в самостойна група става с оглед само на един критерий – липсата на граматическа категория лице.
Причастията са нелични глаголни форми, чрез които на лице и предмети се приписват глаголни действия. Всички причастия не притежават граматическата категория глаголно лице. Към останалите граматически категории те имат повече или по-малко непосредствено отношение.
Причастната система на съвременния български език включва:
- Сегашно деятелно причастие /Щ
/живеещ/
Това е ново явление в съвременния български език. Формите се образуват от основата на минало несвършено време на глаголи от несвършен вид + наставка –Щ, напр. чета-четях-четящ
- Сегашно страдателно причастие /М
/любим/
В съвременния български език не може да се говори за такава пълноценна граматическа категория. В старобългарския език тя е била жива категория, но днес липсва.
Въпреки това и днес тези причастия продължават да се употребяват в различни книжовни прояви. Образували са се от сегашната основа на преходен глагол + -М, напр. люби-м, необходи-м, обработвае-м.
- Минало свършено деятелно причастие /Л
/живял/
Формите за минало свършено деятелно причастие се образуват от миналата свършена основа на съответния глагол + наставка –Л. напр., писа –х – писа-л; живя-х- живял, рисува-х- рисувал.
- Минало несвършено деятелно причастие /Л
/живеел/
Формите за минало несвършено деятелно причастие се образуват от несвършената основа на глагола + Л, напр. живее-х – живеел, пише-х – пишел
- Минало страдателно причастие /Н,Т
/писан, шит/
Формите на миналото страдателно причастие се образуват от миналата свършена основа на съответния преходен глагол с наставка –Н или –Т, напр. пренесо-х – пренесен, писах-писан, пролях – пролян, бих – бит, ших – шит
Деепричастието е нова категория в съвременния български език. Те се образуват, като към сегашната глаголна основа се прибавя наставка –ЙКИ: чете-йки, играе-йки, бие-йки. Деепричастието функционира като обстоятелствено пояснение. То изразява едновременност спрямо действието на главния глагол /сказуемо/ когато се нарушава тази едновременност, се допускат грешки в употребата му. Пример за неправилна употреба на деепричастието – Фотографът снима спортистите, бягайки на сто метра. Деепричастието бягайки и сказуемото снима трябва да имат един общ вършител – фотографът. В случая неправилната употреба на деепричастието нарушава смисъла /излиза, че фотографът снима и в същото време бяга/.
Отглаголни съществителни. Има два типа отглаголни съществителни: присъщите на народната реч форми с наставка –НЕ и по-старите книжовни облици с наставка – НИЕ /четене, писане, ходене, писание, убеждение, повишение/. От различни глаголни основи могат да се образуват и други съществителни – с наставка –ИТБА /вършитба, коситба/, с наставка –ЕЖ /валеж, летеж, стремеж/. Отглаголните съществителни означават опредметени действия, които не се свързват с определен вършител. Някои от тях активно приемат терминологични функции в различни области на знанието – деление, изваждане, събиране, умножение.
