12. Прилагателно име. Дефиниране на понятието; Лексикално-граматически разреди; граматически характеристики: род, число, положение /определеност/, степенуване.

Дефиниране на понятието

Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. То може да превръща означеното от съществителното име понятие от родово във видово /родово понятие – роза, видово понятие – червена роза/.

Лексикално-граматически разреди

• По значение прилагателните имена са:

–качествени – с тях се назовават признаци, качества и свойства /размери, цветове, вкусове, интелектуални, нравствени /висок, червен, сладък, умен, добър/

-относителни – с тях се назовават такива качества, признаци или свойства на предмета, които се мислят като някакво отношение към друг предмет. Например вещество, от което е направен предметът /дървен, златен, железен/, принадлежност /братов, бащин, български/, предназначение /плавателен, хладилен, превозни/

• По състав прилагателните са:

–прости – образуват се с наставки от съществителни имена, други прилагателни имена или глаголни корени /гръб+ав – гърбав, дребен – дребнав, хлъзгам се – хлъзгав/

–сложни – те имат в състава си повече от един корен на самостойна дума /рус-о-кос/

Граматически характеристики на прилагателните имена:

• род

Граматическото значение РОД при прилагателното име зависи от рода на съществителното, чието определение се явява.

–мъжки род /нечленуваната форма за м.р. ед. Ч. се нарича основна форма на прилагателното име /голям, добър, ръчен/

–женски род – образува се от м.р. + окончание –а, -я

–среден род – образува се от основната форма + окончание –о, -ьо

• число

Категория число се изразява с форми за;

-единствено число /друг, друга, друго/

-множествено число

Прилагателните имат една обща форма за трите рода в множествено число. Тя се образува от основната форма + окончание –И /други/.

• определеност

Единствено число

-мъжки род – пълен член –ЯТ, кратък член –Я. Когато нечленуваната форма за м.р. завършва на съгласен звук, членът се прибавя след разширяването на тази форма с И /голям – големиЯ/Т/

Когато нечленуваната форма завършва на И, членът се прибавя направо към тази форма /българскиЯ/Т/

-женски род /ТА/

-среден род /ТО/

-множествено число /ТЕ/

Когато прилагателните са пояснения или приложения към подлога, те се членуват с пълен член, в останалите позиции – с кратък член.

• Степенуване

Могат да се степенуват само качествените прилагателни имена. В старобългарския език е имало синтетични форми за сравнение, с развитието на аналитизмана тяхно място се настаняват аналитични /описателни/ форми, които означават, че качеството е в по-голяма степен в сравнение със същото качество у друг или други предмети. Промяната на формата, за да се означи, че качеството е в по-висока степен, се нарича степенуване на прилагателните имена, а самите форми – степени за сравнение

В българския език има 3 степени за сравнение

–положителна /изразява се чрез обикновената форма на прилагателното име/ – хубав

–сравнителна степен – ПО+ положителната степен /по-хубав/

–превъзходна – НАЙ + положителната степен /най-хубав/.