Алеко Константинов, „Бай Ганьо се върна от Европа“, тест с езикови въпроси
Изтеглете файл с този тест от тук
Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1. до 10. включително.
В цялата първа част на книгата „Бай Ганьо“ героите разказвачи придружават в пътешествията му своя съотечественик и не само го описват, но и непрекъснато го коментират, иронизират, дори сатиризират. Те са, които експлицират нравствената преценка за героя и чрез нея застават между него и читателя. Те са обаче и тези, които забавляват читателя чрез веселите истории за колоритния българин…
Втората част на книгата сменя повествователния модел и разколебава позицията на разказвачите. Хедонистичното все повече отстъпва пред моралистичното. Героят става все по-драстичен и отблъскващ в своите прояви. В България Бай Ганьо е в стихията си. Той застава в центъра на политическите борби, превръща се в тяхна движеща сила, съсредоточава в ръцете си все повече власт. Така героят вече не се нуждае от посредничеството на разказвачите, от тяхното застъпничество, от охранителните им функции. Повествователят все повече го оставя сам да разкрие своята същност чрез словесните и речевите си жестове, а читателя – да направи сам своите изводи и да декодира нравственото послание на творбата без помощта на разказвачите. … За разлика от личните имена на Бай-Ганьовите спътници в Европа (Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко, Илчо…), в повествованието за Бай Ганьо в България се открояват псевдонимите на разказвачите (Марк Аврелий, Арпакаш, Амонасро Етиопский, Ожилката). Подмяната е значеща и внушава ограничаването на свойското отношение към героя, целенасоченото отчуждаване на разказвачите от Бай Ганьо, дистанцирането от ужасяващите му превъплъщения в родината.
В „Бай Ганьо се върна от Европа“ субект на разказването е Марк Аврелий, който само е видял Бай Ганьо и е бил близо до него, без обаче да е част от неговата компания. Така свидетелската позиция на разказвача е силно разколебана и доста различна от плътното му присъствие до героя във Виена, Дрезден, Швейцария или Русия. Той пак е очевидец, но следи разговора отдалеч, от дистанция.
В „Бай Ганьо журналист“ разказвачът (Гедрос) не е непосредствен свидетел на историята за „Ганьо Балкански, редактор стопанин на вестник „Народно величие“, а преразказва онова, което е чул. А в „Бай Ганьо прави избори“ изобщо липсва разказвач, липсва и приятелската аудитория, в която звучат „невероятните“ истории за този „съвременен българин“. Бохемската компания се разпада, веселието заглъхва, смехът и иронията отстъпват пред гротеската и сатиричното изобличение на един изцяло отрицателен персонаж, обобщаващ най-жестоките и отблъскващи нрави, синтезиращ „мръсната пяна“ на обществения и политическия живот. Тук разказвачът няма място. Функцията му е „иззета“ от вездесъщия повествовател – от една страна – и от героите антиподи на Бай Ганьо – от друга. Така промяната в структурата на книгата внушава идеята, че злото трябва да бъде демаскирано докрай – без посредничеството на разказвачите, чрез себеразкриването на героя.
(Илиана Кръстева, „Структура и смисъл на „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов“)
- Каква функция изпълнява текстът?
А) апелативна Б) въздействаща В) коментарна Г) регулираща
- Кое твърдение НЕ е вярно за текста?
А) Текстът е откъс от научна статия.
Б) Информацията в текста е предназначена за специалисти.
В) Информацията в текста е многозначна.
Г) Текстът е оформен стандартизирано.
- Кое твърдение е вярно според текста?
А) Разказвачите от първата част на книгата „Бай Ганьо“ не си позволяват да иронизират своя съотечественик.
Б) Двете части на книгата „Бай Ганьо“ имат еднакъв повествователен модел.
В) Във втората част на книгата за колоритния българин разказвачът не е бил в компанията на Бай Ганьо.
Г) Бай Ганьо застава в центъра на политическите борби във всяка от страните, които посещава.
- Кое твърдение НЕ е вярно според текста?
А) В първата част на книгата героят се нуждае от посредничеството на разказвачите.
Б) Във втората част на книгата свидетелската позиция на разказвача е разколебана.
В) Във втората част на книгата Бай Ганьо се саморазкрива чрез словесните и речевите си жестове. Г) Във втората част на книгата са разкрити и някои положителни черти на Бай Ганьо.
- Изразите вездесъщият повествовател и герои антиподи, използвани в текста, са:
А) терминологични Б) диалектни В) фразеологични Г) архаични
- Кой от героите е разказвач във втората част на книгата „Бай Ганьо“?
А) Стати Б) Гедрос В) Илчо Г) Цвятко
- Каква е темата на откъса от литератураната статия?
………………………………………………………………………………………………………………………
- Във втората част на книгата „Бай Ганьо“ повествователният модел се променя. Отговорете в рамките на 2 – 3 изречения какво се постига с тази промяна.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
- Посочете два термина, използвани в текста, и обяснете тяхното значение.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- Направете резюме на текста.
Прочетете текста и отговорете на въпроси от 11. до 20. включително.
– Хей, момче, я дай тука „Свободно слово“…
Бай Ганьо взе газетата и то се знай, пообърна се да види какво има, какво няма в кръчмата, па най-сетне откъде ще се вземе толкова кураж у бай Ганя! Ама все пак куражлия! Разгърна „Свободно слово“ и почна: „Падна Стамб…“ Закашля се бай Ганьо, закашляха се още по-силно другарите му. Бай Михал изкриви окото си към вестника да види дали чете право неговият смел другар и се увери, че няма грешка… Наведе глава към вестника и третият другар и прочете и… треска го втресе, и свят му се зави. Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици…
С гушене, с шепнене, с кашляне иззобаха уводната статия и като назърнаха самтам из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена
. – Оплескахме я ний нея! Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. Хай дявол да го вземе. Е, Михале, какво мълчиш, кажи какво да се прави? – пита бай Ганьо. – Кажи, твоя милост; аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната – отговаря отчаяно бай Михал.
– Aми ти бе, Гуньо, какво мълчиш? Кажи и ти някоя дума. Какво да правим сега, а?
– Е, че зная ли аз… Каквото речеш, твоя милост – мъмри убитият духом Гуньо.
– Ами че ти ум нямаш ли бе, серсем! Все аз ли ще ви оправям – вика почти просълзен от отчаяние бай Ганьо, – нейсе, хайде и тоя път да ви науча… Знаете ли какво?
По този въпрос бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Гуня.
– Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим. – Ами защо, ваша милост, не я прочетеш? Ама, Гуньо, каздърма бени! Ти знаеш защо не я чета, на тебе пó ти иде отръки да четеш онези папищашки думи… Гуньо разгърна хартията… …
– Ей, че сме калпав народ! – казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо.
– Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
– Единадесет души – отговаря Михал. – Толкоз ли бяха?
– Е, толкоз, бай Ганьо, правото – право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам. – Калпав народ!… Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия… на, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Гуньо… Ако дойде други прокурор. Гуньо се поизкашля…
– Дай хартията и калема – каза той тревожно. – Вий гледайте, аз ще пиша. И той почна да пише: „Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!…“ – Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?… Чакайте… Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“
– Само отечество много просто излиза – заявява бай Ганьо, турѝ „нашето мило отечество“. – И аз мисля, че без мило не чини – казва бай Михал.
(Алеко Константинов, из „Бай Ганьо се върна от Европа“)
- Към коя сфера на общуване принадлежи текстът?
А) битовата Б) институционалната В) естетическата Г) научната
- Кое твърдение НЕ е вярно за текста?
А) Текстът е част от художествена творба.; Б) Информацията в текста е нееднозначна.
В) В текста са използвани архаични думи. ; Г) Текстът не подлежи на интерпретация.
- В кой от редовете НЕ е посочен подходящ синоним на съответната дума, използвана в текста? А) тури – сложи Б) газета – вестник В) кураж – смелост Г) иззобаха – разбраха
- Какво художествено изразно средство е използвано в цитата? …аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната…
А) метафора Б) сравнение В) хипербола Г) гротеска
- Кой от жестовете НЕ е характерен за Бай Ганьо в посочения откъс от книгата?
А) кашляне в шепа Б) клатене на глава В) намигане Г) цъкане
- Отговорете в рамките на 2 – 3 изречения на въпроса защо за Бай Ганьо и неговите другари е лесно да напишат прокламацията „наопаки“.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- Като имате предвид информацията в текста, отговорете на въпроса кой е основният мотив на Бай Ганьо и неговите другари да променят текста на прокламацията.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- Какво е значението на фразеологичния израз спукана ни е работата, използван в текста?
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- Посочете с цитати от текста два примера, които показват как новината за падането на Стамболов от власт въздейства на героите.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- Коментирайте в рамките на 2 – 3 изречения думите на Бай Ганьо: Само „отечество“ много просто излиза – заявява бай Ганьо, тури „нашето мило отечество“.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
- В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) За да бъде съвеста му чиста, той разкри пред семейството си своите страхове.
Б) Софиянци свикнаха с ремонтите и понасят стоически неудобствата.
В) Кръстът потъна във ледените води на реката и мъжете го последваха.
Г) В болницата гипсираха лакъта му и той не можеше да движи свободно ръката си.
- В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Много българи ще се приберат при близките си за коледните и новогодишните празници.
Б) Родителите трябва да пазят децата си от жаркото и парещото слънце през лятото.
В) Влажният климат в Лондон се оказа най-сериозния проблем за българските студенти.
Г) Тя завърши Великотърновският университет и замина на специализация в Англия.
- В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) След десет години съучениците му бяха станали зрели и отговорни хора, а той още живееше бохемски.
Б) Докато се качвах по стълбите, чух колегите си да коментират въодушевено предстоящия фирмен купон.
В) Младежът, който последен се включи в проекта предложи интересни идеи, които всички приеха с радост.
Г) Звездите греят по-силно и нощта е по-романтична, когато влюбените споделят чувствата си.
- За всяко празно място изберете най-уместната от думите и я запишете срещу съответната буква в свитъка за свободните отговори. Психолозите са убедени, че творчеството е ……… (А) на всеки човек, независимо от социалния му……… (Б) или възрастта. В момента, в който човек си намери занимание, което му носи морално ……… (В), и усети, че е успял, той проектира успеха си и върху своята професионална работа. Това означава, че хората, които имат хоби, са ……… (Г), отколкото онези, които не искат по този начин да си губят времето.
А) необходимо, достъпно, допустимо
Б) казус, статус, принос
В) удовлетворение, успокоение, уединение
Г) по-успешни, по-надеждни, по-полезни
- Напишете есе на тема: Байганьовщината в съвременния свят.
Отговори ТЕСТ
- В; 2. Г; 3. В; 4. Г; 5. А; 6. Б; 7. Структура на книгата „Бай Ганьо“; 8. Героят се саморазкрива и така без посредничеството на разказвачите се изобличава злото.; 9. Напр. хедонистично – свързано с наслада, удоволствие; експлицират – правят нещо ясно и др.; 10. резюме; 11. В; 12. Г; 13. Г; 14. Б; 15. В; 16. Защото тя е изпълнена с журналистически клишета, които нищо не означават, и защото героите нямат морални задръжки и се интересуват само от личната си облага.; 17. Страхът, че ще бъдат разкрити нечистите и сделки.; 18. ще имаме големи неприятности; 19. аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната; треска го втресе, и свят му се зави; мъмри убитият духом Гуньо и др.; 20. Ключови думи и изрази: ирония, лицемерие, келепир, липса на патриотично чувство и др.; 21. Б; 22. А; 23. В; 24. А – необходимо, Б – статус, В – удовлетворение, Г – по-успешни; 25. Есе
