uchenici mislqt
| | |

Членуване – 10 правила и упражнения

ОтПауна Иванова

Членуване

Мъжки род Женски род Среден род Мн.число
Пълен член – ът, -ят -та -то -те
Кратък член – а, -я      
    Прочете правилото и на мястото на долната чертичка поставете определителния член.
  1. Пълната форма се употребява, когато името е подлог или определение към подлога /съществителното име може да се замени с именителна форма на личните местоимения – ТОЙ/.

Протокол_  трябва да се напише днес.  /Той трябва да се напише днес./

Нови_   правилник влиза в сила днес.  /Той влиза в сила днес./

Вие ли сте нови_  ученик?  Това е нови_  учебник. Учител_  е автор_  на учебник_. Учениците решиха учител_ да им чете от учебник_ . Вятър_  вее студено из планината. Спи град_ в безшумните тъми. Както е обича_ , отседнахме там.

  1. Кратката форма се използва, когато името не е подлог, т.е. след предлог /когато не може да се замени с местоимението ТОЙ, а се заменя с местоименията НЕГО, ГО.

Той отиде в град_  /след предлог/. Той прочете протокол_  /Той го прочете/.

Той говореше за протокол_ /след предлог/ /Той го прочете/

Ето протокол_  /Ето го./

  1. Членната форма ТА за ж.р. се прибавя направо към съществителното име, без то да се промени, включително и в случаите, когато то завършва на съгласна /например Т, Щ/

младост_  промишленост_  пролет_   смърт_  нощ_   помощ_  , вест_  , власт_  , кост_  , леност_,самодейност_ , хубост_  , общност_ , част_

  1. Съществителни с наставки –ИЗЪМ , -АЗЪМ – при членуване вметнатият –Ъ изпада – алтруизЪм – алтруизмът, алтруизма

Членувайте:

идеализъм –

героизъм –

реализъм –

оптимизъм –

сарказъм –

ентусиазъм –

сантиментализъм –

комунизъм –

  1. Единичните прозвища – собствени имена се пишат винаги с НЕПЪЛЕН член – Васил Левски – АпостолА

Владимир Димитров – Майстор_

Алеко Константинов – Щастливец_

  1. Количествените числителни приемат член –ТЕ  / две-те, четири-те, пет-те

десет_ , двадесет_, петдесет_ , шест_ , четиристотин_ , осем_ , тридесет_

  1. Определенията на подлога се членуват с пълен член

Престолни_  град е сломен.

Селски_ доктор е наведен напред.

Пролетни_ ден ме буди днес.

  1. При спомагателния глагол СЪМ /си, е, сме, сте са; бил, бъда, бях, беше…/ – пълен член

Той беше най-прочути_  майстор на каруци.

Христо Ботев е най-велики_  поет.

Иванов е най-добри_ работник.

Бащата е виновни_

Аз ще бъда най-силни_ .

  1. Определения към приложения, поясняващи подлога, се членуват с пълен член.

Шибил, страшни_  хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината…

Онзи непрокопсаник, Цонови_  син, тръгнал да гони кошутата.

  1. Съществителни имена с наставка –ЛИЯ получават член –ТА /акъллията/

късметлия­_ , мераклия_ , каймаклия_ , пискюллия_  , шекерлия_ , берекетлия_

Изтеглете това упражнение от този линк.

Преглеждания: 294

Подобни статии