Христо Фотев – „Колко си хубава“ – литературно упражнение – 3 задачи
Представени са 10 израза. Един от тях е от „Колко си хубава!…“ от Христо Фотев.
Задачи:
- Препишете израза от „Колко си хубава!…“ от Христо Фотев и посочете заглавията и авторите на останалите изрази.
- В текст от 3-4 изречения запишете какво е художественото внушение на израза от „Колко си хубава!…“
- Направете съпоставка на израза от „Колко си хубава!…“ с един от останалите изрази. При съпоставката се спрете на:
- времето, отразено в тях;
- при избор на форма;
- избора на художествени средства.
Изрази:
- Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
2. Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова –
млад съм аз, но младост не помня
3. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
4. Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато.
5.Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина; –
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла…
6. Не искат и не обещават те… Душата ми се моли,. дете,. душата ми се моли!
- Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
8. Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.
- Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!
10. Хубава беше, тънка, висока. Но хубави жени Индже беше виждал много. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно …
Отговори на задача 1:
- Д. Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“
2. Христо Ботев – „До моето първо либе“
3. Елин Пелин – „По жътва“
4. Елин Пелин – „Косачи“
5. Пенчо Славейков – „Неразделни“
6. П. Яворов – „Две хубави очи“
7. Христо Фотев – „Колко си хубава“
- Пенчо Славейков – „Во стаичката пръска аромат…“
9. Йордан Йовков – „Шибил“
10. Йордан Йовков – „Индже“
КОЛКО СИ ХУБАВА!…
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
