Офелия – гибелта на човешката красота, „Хамлет“, Шекспир, ЛИС
Жертва на дисхармонията в обществото на късния Ренесанс, възникнала
от сблъсъка на ценности в това общество, е и Офелия, която загубва своя разсъдък след изживяната мъка по убития баща и загубената любов. Образът на Офелия разкрива драматургичното майсторство на Шекспир.
Офелия произнася едва 158 реплики, в които Шекспир успява да побере живота на девойката. Офелия е показана само в няколко основни за действието момента – сцената с Лаерт и разговора с Полоний /I,3/, разказът й за това как е посетена от обезумелия Хамлет / II,1/, беседата с принца, когато той отхвърля любовта им / III,1/, беседата им преди представлението / III,2/ и накрая сцената с обезумялата Офелия /IV, 7/.
Образът на Офелия е разкрит чрез извеждане на преден план на нейните отношения с брат й, баща й и Хамлет. Но личният живот на героинята се оказва здраво свързан с обществото в кралския двор. Отношенията между Хамлет и Офелия образуват самостоятелна драма в рамките на трагедията. Това е драмата на отказа от любов.В нейното безумие откриваме мотива, че “светът е лош”, че човешката красота е обречена на гибел, че хората трябва да се променят, да станат по-добри. Затова тя им раздава цветя. Цветята стават символ на красотата. Облечената в бяло девойка, която посипва с цветя сцената, извиква у зрителите тъга и размисли за загубеното човешко щастие, за гибелта на човешката красота, за несбъднатите блянове. Самата Офелия е цвете в една черна картина. Офелия обезумява, причината за това е смъртта на нейния баща – Полоний. И в същото време в нейното безумие може да открием още два мотива – мотивът за загубената любов и за „лукавия свят”.
Обществото, сред което живее, е черна картина, защото, злото е заело цялото платно.Дисхармоничните отношения в Елсинорския свят се оказват пагубни и за Хамлет, и за Офелия, защото и двамата търсят красотата и следват своите ценности в една лишена от ценности реалност, в една лишена от красота действителност. Тези отношения преобръщат в друга посока и любовта им. Гибелта на героите е всъщност гибел на човешката красота, гибел на мечтата за хармонично устроен свят.
Любовта между Хамлет и Офелия е разкрита без любовни сцени. При срещата на Хамлет с Офелия става ясно, че двамата се обичат, но братът и бащата на Офелия не са съгласни с тяхната близост. Офелия обещава на своя баща, че ще бъде послушна, че ще живее според неговата воля. Така всъщност тя показва отсъствие на своя воля и самостоятелно мислене. Офелия престава да приема писмата на Хамлет и не го допуска до себе си. С присъщата си покорност тя се съгласява да се срещне с Хамлет, макар да знае, че баща й ще подслушва този разговор
Предадена по-подробно е сцената, бележеща края на чувството, след размислите на Хамлет в монолога “Да бъдеш или не”, когато той вижда Офелия. С жестоки думи принцът осъжда жените и без да отправя обвинения към нея, я съветва да напусне този порочен свят, да постъпи в манастир. Девойката примирено слуша неговите упреци, убедена в безумието му. След срещата им Хамлет ще убие нейния баща и преследвайки своята мъст, трябва да се откаже от любовта си.
Офелия умира. И преди смъртта си тя продължава да пее и необикновено красиво си отива от този свят.Това описание е важно за завършване на нейния художествен образ. На гробището Хамлет разговаря с гробаря. Той признава, че е обичал Офелия така, както хиляди братя не могат да я обичат. Гибелта на неговата любима се оказва гибел на една мечта, гибел на красотата в живота.
