Любовта като универсална ценност в християнската нравствена система

EСЕ

Духовните блага, както и материалните са разнообразни и в голямо количество. Но някои от тях са основни и универсални. Духовните универсални ценности в християнската нравствена система са концентрирани в Библията. В Евангелието от Матея и това от Йоан можем да открием принципите и нормите, които са важни за човека, колкото хлябът за тялото му.

Тези библейски текстове са писмено отражение на божието слово и духовна основа на човечеството. Универсален принцип, заложен в тях е любовта, разбирана в нейния най-широк спектър от значения и определен като “любов към ближния”.

Достатъчен е само този принцип , за да се появи Нова ера в летоброенето на човешката цивилизация. Варварското “око за око, зъб за зъб” остават “преди” тази ера. Защото Исус ни учи, че злото не бива да се мултиплицира /възпроизвежда/ . Това става ако се отвърне на злото със зло – “И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света” /”Матея”, глава 13 : 38-40/. Любовта усъвършенства както отделната човешка душа, така и обществените отношения. А злото не може да бъде безкрайно. Неговият край се оглежда в мотива за страшния съд, където “ще бъде плач и скърцане на зъби” /”Матея”, 13;47-50/. Отричайки любовта, човек отрича корена на живота, чийто лист е самият той.

В Евангелието от Йоан /глава 17:34-35/ четем за заповедта, която Исус дава на своите ученици:

” Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”

Любовта между ближни е изведена като необходимост и универсална норма в притчата за Премъдростта , която прославя себе си със следните думи: ”С три неща се украсих и станах хубава пред господа и пред човеците: единомислие между братя, любов между ближни и мъж и жена в съгласие помежду си” .Християнството издига “любовта към ближния” като абсолютна норма, защото на въпроса кой трябва да бъде считан за “ближен” отговорът е – всеки човек. Любовта като универсална ценност в християнската нравствена система може да бъде разбрана само ако се види, че тя се гради върху разбирането на Исус за равенството между хората пред Бога. Всеки човек има еднакви възможности да достигне до божието царство. Условието е да приеме любовта в сърцето си. Това дали ще го направи зависи от него. Исус сравнява царството небесно с “мрежа, хвърлена в езерото” и хванала всякаква риба /Матея, глава 13;47/. Виждаме, че няма привилегии при влизането в Царството Небесно. Без значение е дали си богат или беден, дали си грешник или праведник. Приемайки християнските принципи, човек приема любовта, отрича се от омразата и следва словото, което излиза от божиите уста. “Всеки човек си има своя пустиня” – ще каже Исус, отвеждайки ни към мисълта, че съзнанието без любов наподобява духовна пустиня. Но любовта може да превърне тази пустиня в духовен рай, където плодовете й ще се увеличават. Пустееща, необработена нива е душата без обич.Защото любовта е средство за усъвършенстване на човешкото съзнание и единствена може и трябва да запълни празните духовни пространства в човешкото съзнание.

Разумното вглеждане в действителността открива нейните абсурди, но в същото време води до чистота на сърцето, която ни прави способни да обичаме хората заради самите тях, любовта заради самата любов, добродетелта заради самата добродетел и да се стремим към човешко съвършенство. Ако приемем, че съзнаваме своя живот, своята свобода, своята любов остава въпросът ограничени или неограничени са човешките възможности. Исус ни дава отговора – всеки сам трябва да попита себе си, да се вгледа в себе си , да потърси и да намери любовта. Във вечната битка със злото Евангелските текстове са оръжие на любовта.

Ще открием християнския принцип за любовта към ближния в основите на съвременното ни общество. Липсата на привилегии и равнопоставеността на този принцип са заложени в чл.6, ал.1. от Българската конституция, който гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и право” . Освен в правото, ще открием универсалната същност на този принцип и в медицината. Любовта към ближния е оформила облика дори на Хипократовата клетва на лекарите, които трябва да помагат на всички хора, защото всички са равни пред тях, така , както са равни пред Бога.И защото Исус влага в съдържанието на думата “любов” милост и състрадание към живота във всичките му форми и проявления.

Любовта като универсална ценност е формирала и моралните норми на съвременното общество и за да може човек да е пълноправен член на социума, трябва да спазва този принцип.

-->