Синтактичен паралелизъм - фигури и тропи в литературата

 

Да, синтактичен паралелизъм. Здравейте!

И не се плашете от трудното заглавие на урока. Запомнете, това, което ви изглежда трудно, е лесно, а това, което ви изглежда лесно, е много трудно. Значи имаме пред себе си един лесен урок.

Когато изреченията имат еднакъв синтактичен строеж, еднакви обособени части, еднакъв ритъм, еднакъв словоред, говорим за синтактичен паралелизъм.

Да видим как изглежда това в поезията.

Ден денувам – кътища потайни,

нощ нощувам – пътища незнайни;

 

С враг врагувам – мара според мяра

с благ благувам – вяра зарад вяра;

 

Бог богува – нека си богува,

цар царува – века ли царува.

Примерите са от „Хайдушки песни на Яворов.

Рушители на гнет вековен,

предаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет…

Това е откъс от „Заточеници“ на Яворов, отново построен като синтактичен паралелизъм.

А в прозата?

Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.

Примерът е от „На нивата“ – Елин Пелин.

Усетихте ли еднаквия ритъм, словоред, строеж. Ето, това е синтактичен паралелизъм. С него се постига засилване на градацията на мислите и образите с повтарящите се думи и съюзни връзки.

Мисля, че към този урок няма да имате въпроси. Урокът беше лесен, нали. Само заглавието изглеждаше плашещо. Като знаем, че синтаксисът е наука за изречението, лесно може да си преведем термина синтактичен паралелизъм. Бл;агодаря ви!