“Образът на Агамемнон като типичен герой на класическия героичен епос"

ЛИС

"Илиада" - Омир

„Илиада” на Омир е сред най-известните произведения на древността. От  поемата и днес черпим информация за живота на нашите предци, за техните идеали, стремежи и мечти. Художествените образи в този епос отвеждат към естетическите и етическите идеали на древните гърци. Според литературните изследвачи „Илиада” възниква като военна поема за героите на микенската цивилизация. Тази цивилизация е историческият пласт, върху който е построена поемата.

    С всеки художествен образ авторът изразява своите разбирания и открития за света, в който живее. Върху историческия пласт Омир строи своя епически свят. Образът на Агамемнон за Омир е класически пример за деятелен владетел, за цар. Той е изграден като типичен герой на класическия героичен епос, който обобщава една широка идея за човек и човешка култура. Чрез него поетът разкрива позициите, привилегиите и задълженията на властващите.

     В този образ е проектиран естетическият идеал на древните гърци, който съчетава физическа и нравствена красота. Наличието на здрава физика е предполагало по естествен път и наличие на душевна красота. Най-добре е разкрит този идеал с образите на Ахил и Хектор. По-сложен е образът на Агамемнон. Може би затова той е по-земен, по-зрим и осезаем за съвременния възприемател. Неговата смелост е съчетана с нерешителност в някои моменти. Храбростта му в битките е съпътствана от алчност при разпределяне на наградите. Сякаш чрез този образ древният поет дава израз на разбирането си, че  в човешкия характер бялото не е никога само бяло и черното не е само черно. В човешката психика бялото и черното взаимно се допълват. Доброто и лошото се борят. И от много условия зависи изходът на тази борба.

    Агамемнон властва по време на война. Много повече качества са необходими на владетеля през военно време. Защото по-лесно е да се управлява по време на мир и благоденствие на народа. Войната винаги е свързана с битки, смърт, страдания, нещастия. В такава обстановка е трудно да бъдеш владетел, но точно при нея се открояват качествата на типичните герои в класическия героичен епос.

    И образът на Агамемнон, както и образите на останалите герои в „Илиада”, е изобразен такъв, какъвто е представен от преданията, легендите. Митологията като сбор от мотиви, мироглед и образи е свързващото звено между миналото и настоящето. Омир не е бил съвременник на войната за Троя, не е бил очевидец на събитията, за които разказва. Затова той представя героите си такива, каквито са ги донесли до него песните и легендите за тях. В тези предания вниманието на разказвачите е фокусирано върху типичните черти на героите. Всяка песен, всяка легенда по своеобразен начин допълва характеристиката и изгражда контурите на типичния герой на класическия героичен епос.

    Без да заема централно място в „Илиада”, Агамемнон си остава централен образ. За него поетът е отделил много по-малко стихове, отколкото при разкриването на образите на Ахил и Хектор. Но Агамемнон е предводителят на ахейците, той е царят. От позицията на връх в йерархията Агамемнон присъства в събитията дори и когато го няма. Зад всяко събитие стои неговото решение, неговата воля и желание. Ахил обяснява на Агамемнон, че и заради неговата чест са се вдигнали ахейците в тази война:

Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,

с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.

Никога не са те грабили мои коне или крави

………………………………………………………

Все пак със теб кучеоки, потеглихме в твоя угода,

бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая…

За типичните герои на класическия героичен епос честта е основен контур от характеристиката им, тя е мотив за влизане в битки, за себедоказване и себеотстояване. В ценностната им характеристика заема по-високо място дори от живота. Когато Агамемнон отнема Бризеида от Ахил, той посяга на неговата чест. Затова Ахил гневно отвръща на царя. В спора между Ахил и Агамемнон се откроява желанието на царя да добие награди не по заслуги, а в положението си на властник, на вожд.

     За разлика например от Терсит, за Агамемнон поетът не ни е оставил пряка физическа характеристика. От някои епитети, стоящи неизменно до името му, добиваме най-обща представа за неговата физика. Той е: „мощният цар Агамемнон” или „мощният цар на мъже Агамемнон”. Много повече са епитетите, които изместват акцента върху неговото социално положение: „широковластният цар Агамемнон’, „властният цар Агамемнон”. В началото на Първа  песен поетът споменава, че Агамемнон е „син на Атрея”. От позицията си на властващ Агамемнон заповядва и ръководи съдбите на ахейците. За типичните герои на класическия героичен епос е характерно, че от тях зависи съдбата на общността. Във Втора песен Терсит обвинява Агамемнон, че воюва при Троя, воден от мисълта за трупане на лични облаги:

…За тебе, водача, е срамно

все да увличаш в гибел и зло синовете ахейски…

     Точно от позицията на властващ Агамемнон не може да се съгласи да върне своя почетен дар – хубавата си пленница /Хризеида/, макар че му е предложен богат откуп от баща й /Хриз/. Хриз е жрец на Аполон и измолва възмездие от своя покровител. Аполон изпраща мор на ахейците. Агамемнон е принуден да я върне, но отнема Бризеида от Ахил. Може да се спори дали в основата на мотивите за вземане на това негово решение стои алчността, или стремежът на царя, на властващия да бъде пръв във всичко. Естествено е било за древните гърци царят да получи най-голямата плячка от победата. Разпределението на благата за тях е в зависимост от социалното положение на участващите в това разпределение. В същото време и Ахил, и Терсит обвиняват Агамемнон в алчност. В очите на Ахил Агамемнон е „алчен користолюбец”:

Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло…

Същият е и през погледа на Терсит:

Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

отбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Може да приемем, че алчността е черта на неговия характер, ако  разглеждаме повърхностно образа на царя. Един по-задълбочен поглед показва друго. Извикват размисъл думите на Агамемнон:

Никой от днес да не смее,

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща!

Тези думи разкриват най-съществената част от неговата душевност – самолюбието му. Високото самочувствие и самолюбие стават причина за много негови грешки. Те носят много беди, нещастия и скръб на поданиците му. Високомерието му пречи да се помоли на Ахил да се върне в боя. Измират много ахейци.

    Спирайки се на епоса като форма за изграждането на този образ, Омир има възможността да го разгледа многостранно. От една страна, той изгражда героя си такъв, какъвто сам се представя чрез делата и постъпките си. От друга страна, той го рисува и през погледа на останалите герои /Ахил, Терсит и др./. Като литературна форма епосът осъвместява традиционни значения с актуални нови смисли и извежда на преден план типичните черти на героите.

      Образът на Агамемнон е изграден с постоянни и сложни епитети – „широковластният цар”, „властният цар”, „мощният цар”. За всеки от своите герои Омир избира най-характерния епитет, който винаги поставя пред името му. Агамемнон е властен и мощен, Ахил е бързоног, Одисей е многоопитен, Зевс – гръмовержец и облакоборец. Така образът става запомнящ се и едновременно с това повторението на епитета се превръща в начин да се отличи героя от другите чрез неговите най-характерни качества. Запомнянето на отличителните белези на героите от класическия героичен епос е важно за култура като старогръцката, която може да се смята за устна. Освен епитети Омир използва и други средства на класическия героичен епос – разгърнати сравнения, метафори, хиперболи. Самите епитети хиперболизират,  повишават качествата на героите. Литературните изследвачи определят епитетите на Омир като пръв опит за човешка характеристика.

   За съвременния читател е трудно да оцени този герой на класическия героичен епос. Времето променя начина на живот до степен, от която е трудно да си представим онова далечно минало. Ако се възхитим, подобно на Омир, от неговата властност, то неминуемо ще извикаме размисли за границите между властността и деспотизма. Съвременният човек не приема деспотизма в обществените отношения и отрича самолюбието, което крачи през човешките съдби, без да се спре и да се обърне назад. Агамемнон е типичен герой на класическия героичен епос и като такъв представя различни дилематични положения. Макар че принадлежи към едно приключило време, той побира в себе си извънвремеви идеали и положения, които запазват своята валидност във всяко време.

   Идващ от древността, Агамемнон ни оставя размислите за привилегиите и задълженията на властващите. Това са размисли, които са актуални за древните, актуални за нас и вероятно ще останат такива и за бъдещите хора – тези, които ще дойдат след нас. Разгледан като типичен герой на класическия героичен епос, Агамемнон отвежда към основните константи на човешкото съществуване.